понабила
1.
понабила —
преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.
понабила
е производна форма
на понабия (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).
2.
понабила —
мин. деят. св. прич. ж. р.
понабила
е производна форма
на понабия (мин. деят. св. прич. ж. р.).