понабил

Речник на българския език

1. понабил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

понабил е производна форма на понабия (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. понабил — мин. деят. св. прич. м. р.

понабил е производна форма на понабия (мин. деят. св. прич. м. р.).