понабил
1.
понабил —
преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.
понабил
е производна форма
на понабия (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).
2.
понабил —
мин. деят. св. прич. м. р.
понабил
е производна форма
на понабия (мин. деят. св. прич. м. р.).