понабиеше

Речник на българския език

1. понабиеше — мин. несв. вр., 2 л., ед. ч.

понабиеше е производна форма на понабия (мин. несв. вр., 2 л., ед. ч.).

2. понабиеше — мин. несв. вр., 3 л., ед. ч.

понабиеше е производна форма на понабия (мин. несв. вр., 3 л., ед. ч.).