понабиело

Речник на българския език

1. понабиело — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

понабиело е производна форма на понабия (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. понабиело — мин. деят. несв. прич. ср. р.

понабиело е производна форма на понабия (мин. деят. несв. прич. ср. р.).