понабиели

Речник на българския език

1. понабиели — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

понабиели е производна форма на понабия (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. понабиели — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

понабиели е производна форма на понабия (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).