понабиел

Речник на българския език

1. понабиел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

понабиел е производна форма на понабия (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. понабиел — мин. деят. несв. прич. м. р.

понабиел е производна форма на понабия (мин. деят. несв. прич. м. р.).