понабиел
1.
понабиел —
преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.
понабиел
е производна форма
на понабия (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).
2.
понабиел —
мин. деят. несв. прич. м. р.
понабиел
е производна форма
на понабия (мин. деят. несв. прич. м. р.).