понабивах

Речник на българския език

1. понабивах — мин. св. вр., 1 л., ед. ч.

понабивах е производна форма на понабивам (мин. св. вр., 1 л., ед. ч.).

2. понабивах — мин. несв. вр., 1 л., ед. ч.

понабивах е производна форма на понабивам (мин. несв. вр., 1 л., ед. ч.).