понабива

Речник на българския език

1. понабива — сег. вр., 3 л., ед. ч.

понабива е производна форма на понабивам (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

2. понабива — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

понабива е производна форма на понабивам (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

3. понабива — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

понабива е производна форма на понабивам (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).