понаби

Речник на българския език

1. понаби — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

понаби е производна форма на понабия (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

2. понаби — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

понаби е производна форма на понабия (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).