понабавял си

Речник на българския език

1. понабавял си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

понабавял си е производна форма на понабавям (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. понабавял си — преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

понабавял си е производна форма на понабавям (преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

3. понабавял си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

понабавял си е производна форма на понабавям (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).