понабавял е

Речник на българския език

1. понабавял е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

понабавял е е производна форма на понабавям (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. понабавял е — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

понабавял е е производна форма на понабавям (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. понабавял е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

понабавял е е производна форма на понабавям (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).