помътвал

Речник на българския език

1. помътвал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

помътвал е производна форма на помътвам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. помътвал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

помътвал е производна форма на помътвам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. помътвал — мин. деят. св. прич. м. р.

помътвал е производна форма на помътвам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. помътвал — мин. деят. несв. прич. м. р.

помътвал е производна форма на помътвам (мин. деят. несв. прич. м. р.).