помърморил съм

Речник на българския език

1. помърморил съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.

помърморил съм е производна форма на помърморя (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

2. помърморил съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

помърморил съм е производна форма на помърморя (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).