помърморил е

Речник на българския език

1. помърморил е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

помърморил е е производна форма на помърморя (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. помърморил е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

помърморил е е производна форма на помърморя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).