помърморил

Речник на българския език

1. помърморил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

помърморил е производна форма на помърморя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. помърморил — мин. деят. св. прич. м. р.

помърморил е производна форма на помърморя (мин. деят. св. прич. м. р.).