помърморел

Речник на българския език

1. помърморел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

помърморел е производна форма на помърморя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. помърморел — мин. деят. несв. прич. м. р.

помърморел е производна форма на помърморя (мин. деят. несв. прич. м. р.).