помъдрувал

Речник на българския език

1. помъдрувал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

помъдрувал е производна форма на помъдрувам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. помъдрувал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

помъдрувал е производна форма на помъдрувам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. помъдрувал — мин. деят. св. прич. м. р.

помъдрувал е производна форма на помъдрувам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. помъдрувал — мин. деят. несв. прич. м. р.

помъдрувал е производна форма на помъдрувам (мин. деят. несв. прич. м. р.).