помушвало

Речник на българския език

1. помушвало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

помушвало е производна форма на помушвам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. помушвало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

помушвало е производна форма на помушвам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. помушвало — мин. деят. св. прич. ср. р.

помушвало е производна форма на помушвам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. помушвало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

помушвало е производна форма на помушвам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).