помушвал

Речник на българския език

1. помушвал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

помушвал е производна форма на помушвам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. помушвал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

помушвал е производна форма на помушвам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. помушвал — мин. деят. св. прич. м. р.

помушвал е производна форма на помушвам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. помушвал — мин. деят. несв. прич. м. р.

помушвал е производна форма на помушвам (мин. деят. несв. прич. м. р.).