помучи

Речник на българския език

1. помучи — сег. вр., 3 л., ед. ч.

помучи е производна форма на помуча (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

2. помучи — повелително наклонение, ед. ч.

помучи е производна форма на помуча (повелително наклонение, ед. ч.).