помургавявал си

Речник на българския език

1. помургавявал си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

помургавявал си е производна форма на помургавявам (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. помургавявал си — преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

помургавявал си е производна форма на помургавявам (преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

3. помургавявал си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

помургавявал си е производна форма на помургавявам (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).