помургавявал е

Речник на българския език

1. помургавявал е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

помургавявал е е производна форма на помургавявам (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. помургавявал е — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

помургавявал е е производна форма на помургавявам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. помургавявал е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

помургавявал е е производна форма на помургавявам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).