помургавявало си

Речник на българския език

1. помургавявало си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

помургавявало си е производна форма на помургавявам (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).

2. помургавявало си — преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

помургавявало си е производна форма на помургавявам (преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).

3. помургавявало си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

помургавявало си е производна форма на помургавявам (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).