помургавявало е

Речник на българския език

1. помургавявало е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

помургавявало е е производна форма на помургавявам (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. помургавявало е — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

помургавявало е е производна форма на помургавявам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. помургавявало е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

помургавявало е е производна форма на помургавявам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).