помургавели

Речник на българския език

1. помургавели — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

помургавели е производна форма на помургавея (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. помургавели — мин. деят. св. прич. мн. ч.

помургавели е производна форма на помургавея (мин. деят. св. прич. мн. ч.).