помоткаха

Речник на българския език

1. помоткаха — мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

помоткаха е производна форма на помоткам (мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. помоткаха — мин. несв. вр., 3 л., мн. ч.

помоткаха е производна форма на помоткам (мин. несв. вр., 3 л., мн. ч.).