помомяла

Речник на българския език

1. помомяла — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

помомяла е производна форма на помомея (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. помомяла — мин. деят. св. прич. ж. р.

помомяла е производна форма на помомея (мин. деят. св. прич. ж. р.).