помислял

Речник на българския език

1. помислял — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

помислял е производна форма на помислям (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. помислял — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

помислял е производна форма на помислям (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. помислял — мин. деят. св. прич. м. р.

помислял е производна форма на помислям (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. помислял — мин. деят. несв. прич. м. р.

помислял е производна форма на помислям (мин. деят. несв. прич. м. р.).