помирил

Речник на българския език

1. помирил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

помирил е производна форма на помиря (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. помирил — мин. деят. св. прич. м. р.

помирил е производна форма на помиря (мин. деят. св. прич. м. р.).