помири

Речник на българския език

1. помири — сег. вр., 3 л., ед. ч.

помири е производна форма на помиря (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

2. помири — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

помири е производна форма на помиря (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

3. помири — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

помири е производна форма на помиря (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).

4. помири — повелително наклонение, ед. ч.

помири е производна форма на помиря (повелително наклонение, ед. ч.).