помили

Речник на българския език

1. помили — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

помили е производна форма на помия (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. помили — мин. деят. св. прич. мн. ч.

помили е производна форма на помия (мин. деят. св. прич. мн. ч.).