помиело

Речник на българския език

1. помиело — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

помиело е производна форма на помия (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. помиело — мин. деят. несв. прич. ср. р.

помиело е производна форма на помия (мин. деят. несв. прич. ср. р.).