помиела

Речник на българския език

1. помиела — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

помиела е производна форма на помия (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. помиела — мин. деят. несв. прич. ж. р.

помиела е производна форма на помия (мин. деят. несв. прич. ж. р.).