поместил си

Речник на българския език

1. поместил си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

поместил си е производна форма на поместя (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. поместил си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

поместил си е производна форма на поместя (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).