поместел

Речник на българския език

1. поместел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

поместел е производна форма на поместя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. поместел — мин. деят. несв. прич. м. р.

поместел е производна форма на поместя (мин. деят. несв. прич. м. р.).