помесела

Речник на българския език

1. помесела — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

помесела е производна форма на помеся (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. помесела — мин. деят. несв. прич. ж. р.

помесела е производна форма на помеся (мин. деят. несв. прич. ж. р.).