помелела

Речник на българския език

1. помелела — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

помелела е производна форма на помеля (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. помелела — мин. деят. несв. прич. ж. р.

помелела е производна форма на помеля (мин. деят. несв. прич. ж. р.).