помахал

Речник на българския език

1. помахал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

помахал е производна форма на помахам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. помахал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

помахал е производна форма на помахам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. помахал — мин. деят. св. прич. м. р.

помахал е производна форма на помахам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. помахал — мин. деят. несв. прич. м. р.

помахал е производна форма на помахам (мин. деят. несв. прич. м. р.).