помамел

Речник на българския език

1. помамел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

помамел е производна форма на помамя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. помамел — мин. деят. несв. прич. м. р.

помамел е производна форма на помамя (мин. деят. несв. прич. м. р.).