помайтапил съм

Речник на българския език

1. помайтапил съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.

помайтапил съм е производна форма на помайтапя (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

2. помайтапил съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

помайтапил съм е производна форма на помайтапя (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).