помайтапило

Речник на българския език

1. помайтапило — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

помайтапило е производна форма на помайтапя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. помайтапило — мин. деят. св. прич. ср. р.

помайтапило е производна форма на помайтапя (мин. деят. св. прич. ср. р.).