помайтапила

Речник на българския език

1. помайтапила — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

помайтапила е производна форма на помайтапя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. помайтапила — мин. деят. св. прич. ж. р.

помайтапила е производна форма на помайтапя (мин. деят. св. прич. ж. р.).