помайтапил

Речник на българския език

1. помайтапил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

помайтапил е производна форма на помайтапя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. помайтапил — мин. деят. св. прич. м. р.

помайтапил е производна форма на помайтапя (мин. деят. св. прич. м. р.).