помайтапело

Речник на българския език

1. помайтапело — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

помайтапело е производна форма на помайтапя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. помайтапело — мин. деят. несв. прич. ср. р.

помайтапело е производна форма на помайтапя (мин. деят. несв. прич. ср. р.).