помайтапела

Речник на българския език

1. помайтапела — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

помайтапела е производна форма на помайтапя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. помайтапела — мин. деят. несв. прич. ж. р.

помайтапела е производна форма на помайтапя (мин. деят. несв. прич. ж. р.).