поляците

Речник на българския език

1. Поля̀ците географски топоним в България (тип 195) редактиране

Значение

Грешни изписвания (7)

  • Поляцете
  • Поляцети
  • Поляцити
  • Пуляцете
  • Пуляцети
  • Пуляците
  • Пуляцити

2. поляците — мн. ч. членувано

поляците е производна форма на поляк (мн. ч. членувано).