поляхте

Речник на българския език

1. поляхте — мин. св. вр., 2 л., мн. ч.

поляхте е производна форма на полея (мин. св. вр., 2 л., мн. ч.).

2. поляхте — мин. св. вр., 2 л., мн. ч.

поляхте е производна форма на полея (мин. св. вр., 2 л., мн. ч.).