поляха

Речник на българския език

1. поляха — мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

поляха е производна форма на полея (мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. поляха — мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

поляха е производна форма на полея (мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).