поляризирал

Речник на българския език

1. поляризирал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

поляризирал е производна форма на поляризирам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. поляризирал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

поляризирал е производна форма на поляризирам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. поляризирал — мин. деят. св. прич. м. р.

поляризирал е производна форма на поляризирам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. поляризирал — мин. деят. несв. прич. м. р.

поляризирал е производна форма на поляризирам (мин. деят. несв. прич. м. р.).