полялото

Речник на българския език

1. полялото — мин. деят. св. прич. ср. р. членувано

полялото е производна форма на полея (мин. деят. св. прич. ср. р. членувано).

2. полялото — мин. деят. св. прич. ср. р. членувано

полялото е производна форма на полея (мин. деят. св. прич. ср. р. членувано).